вечер…
времето се втечнява
връзва връзките на въпросите
и вали
ще остане ли късче живот – поне колкото за издишване
в този празен и зъл лабиринт
в тази лепкава пустота
ако знаех къде съм…
ако можех да се обичам…
няма как да мечтая за розите в тая приказка
всички нови пристанища
бавно ме връщат назад
там където снегът пожълтява
а пясъците са южни
нямам повече дъжд
нямам улици за пресичане
девет капки горчиво безвремие
смазват пръстта
после…
времето се втечнява
връзва връзките на въпросите
и вали
после…
всичко е вятър