автор: nightmagnoly

Изкъпах тишината.
Беше уморена,
                      коси разплела,
като скитница.

Поседнала в моята стая
говорим с нея,
                         тя ме слуша
и кима беловласо с мисли.
А аз разказвам и за изгрева.
Когато яздех... Изпотени
коне,
                  с червени гриви.
И за теб,
               за твоите длани
по-нежни от сатен,
докоснали до моето тяло.
Тишината стана розова.
Препълнена,
    с очакването да се сбъдна.