* * *
След сладкото безвремие,
когато всичко свърши,
задълго ще мълчиш.
И по страните ти
ще слязат две сълзи.
Очите ти ще хукнат
през прозореца
в далечината,
като необяздени коне.
Не се вини!
Не съжалявай!
Любов, омраза,
страст и гняв
в пространството
не съществуват.
Измислихме ги ние,
за да оправдаем
неспособността си
да съществуваме без тях.
Не се вини,
сълзите си изтрий!
Не те ли казах
колко много те обичам?!