Много футболисти България има,
но един е Гунди - до днес ненадминат.
Със финт, пас и дрибъл – истинска магия,
Майстор на терена , с топката – фурия.
Футболист роден бе. Чувстваше играта.
Стреляше отлично и със двата крака.
След отскока силен , със главата - страшни
голове бележеше. Винаги бе пазен.
Често беше ритан, грубо фаулиран
За да се прекъсне мощният му дрибъл.
Щото наближи ли много до вратата
Ставаше опасно вече за вратаря.
Гунди беше личност –тачен, уважаван.
У нас и навънка –футболист прославен
Но той не избяга както му предлагаха,
имаше разбиране за чест, дълг и вяра.
Бе ценен високо - повече в чужбина.
Мечта - нападател беше той за “Милан”.
Но тогава имаше практика такава –
“нашите “ таланти “вън” не се продават.
И тогава имаше в долари класации
900 000 за ПЕЛЕ се даваха.
А Гунди и Еузебио /перла португалска/
С по 600 000 оценени бяха.
Днес младите момчета за Гунди не знаят
Мислят , че от Ицо няма по прославен.
Но му знаят само “златната” левачка.
Десният - защо му е, също и главата?
Много футболисти България има,
но един е Гунди - до днес ненадминат.
Със финт, пас и дрибъл – истинска магия,
Майстор на терена , с топката – фурия..
Емил Петров
Троян 2006г