автор: nightmagnoly

Край фасадите на стари сгради,
под облаци, тежащи от носталгия
край тихи катедрали
и прегърбени мостове...
По улиците на Флоренция,
в утро, с цвят на люляк
съм вплела своите длани
в пръстите ти, парещи от сладост.
И усещам, как дъха ми
издига се нагоре,
високо, някъде в небето,
където там - в кулата на Джото
се носят гълъби
блестящи
и бели,
като моите мисли.
Светлината ме облива като сянка
с шепотът на радостни камбани,
посипани над мен,
като цвят от клонка
разцъфнала във изгрев.