автор: karmelitass

Във времето не ме отлагай никога,
възможно е внезапно да си тръгна,
без мисъл и писмо, ранимо тихо,
единствено със белега от стигма.
И без да се сбогувам, като залез,
разплакан под крилото на звездите,
защото знам, каквото и да кажеш,
то няма да е равно на обичане.

11.08.09