автор: BoboVdolov

Един мъж се завърна ненадейно в дома си и се озова в ситуация, тъй неправдоподобна, че би хвърлила всекиго в ужас. Около кръглата маса седяха и кротко си чуруликаха жена му Одилия и - о, музо-покровителка на умерените извънбрачни връзки - Одета!
Одета не му се падаше роднина, а ... е, досещате се каква.
Не беше суеверен. Това го спаси от непристойни прояви
като плюене в пазвата и въртене на пети. Държа се простичко, естествено. Поздрави с леко заекване, поради приповдигнатостта на момента, въздъхна и приседна, примирен.
- Ах, ти! - закани се шеговито жена му. - Защо не си ме запознал досега с нея? Толкова е симпатична, веднага си допаднахме.
- Всъщност, ние почти не се срещаме с хора - отвърна вместо него Одета.
- Защо така, на ресторант поне не ви ли води?
- Не. Нали знаете, той нито пуши, нито пие и на такива места се чувствува малко неловко. По негово настояване, обикновено прекарваме в квартирата ми. Така е и по-икономично.
- Напълно съм съгласна с вас.
- Много ви е прибран той. Освен това не е от ония, нали разбирате, дето се заглеждат подир всяка въртиопашка.
- Радвам се, че и вие сте го разбрали. Но какво мога да ви почерпя? Сладко или кафе?
- Уиски, ако може.
- Ах, да...Забравих, че вие, младите...Чудесно, тъкмо и аз ще си пийна.
С лед ли да бъде?
- И мъничко сода, ако обичате.
- Ето, заповядайте. Наздраве!
- Наздраве! Бих добавила: да ви е жив и здрав!
Пиха единодушно за негово здраве.
- А в къщи как е, помага ли ви?
- Какво говорите, направо е незаменим - пере, разтребва, готви.
- И при мене също - килимите тупа.
- Имам му изцяло доверие, самичък се сеща за всичко.
И винаги ще прави-струва, но ще донесе някаква полезна вещ. За осми март, например, ми подари един уред за почистване на камини. Наистина, ние все още нямаме камина, но е много шик.
- На мен пък ми подари тенджера от йенаглас.
- Тъй ли? Значи той е объркал подаръците. Защото аз го бях помолила тъкмо за тенджерата.
- Много е сладък, когато е разсеян.
- Това му е почти единственият дефект. Иначе за всичко го бива.
- Бих споделила с вас, че наистина си го бива.
- Бримчица ще ти хване...
- Щепсел или бушон ще поправи...
- Лятна рокля ще ти разкрои, така - по-семпличка...
- Тази фризура той ми я направи...
- Сръчен е, удава му се. Но ми се струва, че напоследък се забелязват у него признаци на преумора.
- Да ви се оплача - и аз забелязах същото. Може би е от липса на витамини.
- Във всеки случай, той трябва повечко да си почива.
Ах, вече е шест и половина! Време е да тръгваме.
- Нима е вече шест и половина? Улисахме се в приятен разговор, а е време да тръгваме.
- Мили, ние тръгваме. Решихме да отидем двете на симфоничен концерт. Някакъв там вносен диригент или солист щял да интерпретира. Ти можеш да си починеш, за тази вечер нямам никакви поръчки. Нали разбра, ти си изморен и трябва да си почиваш. Лека нощ, мили!
- Чао до утре, скъпи!
Вратата щракна след тях. Чу се превъртане на ключ. Той се усмихна беззлобно.
Малко по-късно един мъж в разцвета на силите си се спусна по копринено въже до прозореца на долния етаж, открехнат очаквателно...