автор: vicont

Денят ми потъва в заблуди богато закърмен,
минава набързо, сред прашни алеи и стъпки.
И залезно гасне отблясък от пътя отхвърлен,
край сиви огради с нецъфнали розови пъпки.

Денят ми разлива в отенъци пурпурен залез,
разбитите блянове в огнени краски превърна.
И тихо чух плясъка скръбен с веслата на Хадес-
зовът на безкрая, от който не ще се завърна.