автор: zebaitel

Момичето
с черните сключени вежди
и със безумни очи-
захарна пръчица,
тънка и шарена
в старомодните дрехи
и шапки на майка си,
крачи край „Дупките”,
под ръка със баща си,
също толкова тънък, но сив.
„Той, не знам как се казва,
но беше голям ерудит”-
шепне спомен от Бон.
„Да, но жена му написала донос!”-
добавя друг спомен от Лондон.
„Не жена му, а някой завистник!”-
поправя го друг от Чикаго-
„и го разсипаха от
арести и обиски,
а тя се спомина,
после детето се разболя
и той си го гледа самичък.”
„Бяхме на лагер с момичето”-
сепва се спомен от Амстердам-
„тя не говореше,
но рисуваше чудно,
все един и същи портрет
на красива жена с огърлица.”
„После, някой представи в съда
фалшиви книжа
и им взеха имота.”-
въздъхна онзи от Бон.
„После, бащата умря
и се водиха дълги дела
за попечителство...”
„И защо, защо все тях виждам,
щом помисля
за родния град?!”-
пита спомен от Мелбърн.
„Вероятно защото сме искали
да им помогнем,
но не сме знаели как!”-
оправдават се
другите спомени.

_________________________
„Дупките”-култово място за срещи в центъра на Бургас