автор: DoriN

Забързани,
задъхани и разпиляни
пропускаме
тъй краткия ни
даден Миг
във чувствата си
неразбрани,
погубени от хорски вик...
А вечната борба
душа ли, разум,
във битка страшна и метежна,
безмилостно отритва се
с` сарказъм
и дума палеща
и тежка...

Нима единствен миг
на нас е нужен, -
ще кажете,
животът е пред нас,
но покрай думите
и хора дружен
пробил е
и последния ни час.
И някаква възможност
си отишла,
съдбовен знак
се сякаш запилял,
загубил своя
чуден смисъл
в Мига,
едничък оцелял.