Мила,
твоя плач не буди
вече моя страшен сън;
Ято нощни пеперуди
бдят над твоята могила
нейде във нощта навън.
Молих се и плаках
гробът ти дорде копах
с мойте две ръце;
те са страшен отпечатък,
символ са на моя грях,
върху твоето вратле...
Боже,
любовта ни
беше като лава,
беше миг свещен!
Може ли такава
страст да продължава
вечно-
нощ и ден?
Явно че не може.
Времето не иска
в тоз миг да заспи.
Дявол ли си Боже?
С ярост ме оплиска.
С ревност ме уби.
Мила моя,
виждах
как целуваш друг
щом целунеш мене.
В любовта си луд,
аз те ненавиждах.
Беше омърсена...
Ти разбра,нали,
как се губя в ада
кат дете невръстно?
Помня как в зори
молеше пощада.
Ала беше късно...
Мила,
ти прости,
млада те прекърших,
скрих те с чер покров.
Ала разбери:
всичко що извърших
беше от любов!
Чувах аз смеха ти,
чувах твоя плач
в моя сън-страдание;
Срещах там духът ти-
беше той бръснач
в моето съзнание.
Скрих се във тъма,
станах сянка бледа;
слънце ме прокле;
Чезнех от вина,
и смъртта заклевах
да ме прибере.
Тъй горях години-
плувах в лудостта си...
Ала времето лекува.
Вечност цяла мина:
пак открих страстта си-
мила,срещнах друга!
И дано сега,
ревност не позная.
Боже мой,смили се!
Инак пак в нощта
гроб ще да копая...
Демоне,махни се!
-2-
Ах,богиньо моя,мила,
нека твоя плач не буди
вече моя страшен сън.
Виж:
могила до могила
ято черни пеперуди
пазят в мрака вън.