автор: rumpel

Теб те нямаше. Въпреки всичко
ти присъстваше, даже незримо.
Беше в хора на горските птички,
беше с мене във избата с вино.

Всяка вечер до мене лежеше,
отпечатваше своите устни
върху устните ми и гореше
нощем в нас неизтляващо чувство.

Във града на игривото вино,
в романтичния мъничък Мелник,
други двама там пак ще ги има
след години на болки безмерни.