автор: edenYa

Неволно музиката ти събудих,
уж тихичко пристъпвам
а все тропам по нощите ,
не я оставих да поспи
Виждам сънени са и очите,
на струните и натежала умората
от полутоновете си личи..
До нея ще приседна да я приспя
с оная приказка вълшебна
неусетно дето те отнася..
За едно царство ще и разкажа,
където небето е сапфирено,
кристално,а вятърът се смее
камбанен е гласът му.Звъни.
Камъните легенди сладкодумни ваят
с формите си...за песъчинките,
за децата им ще и разкажа,
всяка в себе си побрала
очите на милиардите звезди...
толкова са малки,а побрали цялата вселена.
За цветята знаеш ли,там имат си очи?!
Май заспа тая твоя уморена музика,
Хм,приказката е добра,
нали във нея са вградени
мечтите, живите...
А те вършат чудеса..