автор: midnight_witch

имам търпение
сътворявах го в продължение на години
докато посаждах още една есен в сърцето си и губех
летните си очила
сътворих го велико колкото великата Китайска стена
ако си позволиш да се залюлеш на седмият ръб на луната няма
начин
да не го забележиш
изковах го устойчиво като меч
на самурай от династията на Амутерасу
също толкова изискано и практично нихон-то без нито
една излишна украса
болезнено изчистено и също толкова
безпощадно
като всички онези условности
които надничат през раменете ни
с типичното
великодушие на мъртвите камъни от Стоунхендж
които не можеш да налееш в чашата с ром
и да ги излееш в гърлото си
с привичен жест
така че да се напиеш и да изключиш шалтера

само че нямам време за да слагам цитираните текстове в
кавички
да преглъщам натрошената нежност на пресекулки
да крещя на ум и да усуквам гнева си
в прилежно прибрана
плитка
лежащата от лявата ми страна
нямам време
да чакам моретата да изплюят всички бутилки с написани
до мен писма
златните рибки
които плуват без желание и по навик в аквариум
без никакви твои или мои три желания
да записвам на жълти листчета нещата които трябва да свърша днес
както и тези
които забравих да свърша също
да поставям пунктуационни знаци и да спазвам
граматически правила
когато
искам да кажа само нетърпеливо

говори с мен

още няколко живота