автор: yd

и очакванията на другите
ме подминават
като крайпътни гари
в прозорците на влак – експрес.

Ван-Гоговски разкъсани представи
ме дърпат, дърпат се и разпокъсват
съединяват се отново пресъздавайки Гоген –
завършен, цялостен и съвършен.
(Като Куазимодо: ВЖ: 1-ва стихосбирка.)

Животът покрай мен е
нищо от това
и… най-малко свършен…
…да не говорим за това.

Отворени понятия,
Затворени прозорци
(Заради мухите)
и ...(осите).

Заключени врата…
и туй очакване на… приближаващ ме…
звънец… докосване
…без принадлежност или…
изисквания
…или продължение…
сега и тук… и всичко губи своето
значение.

Пиянство на духа… и тялото,
на съвършеното очакване
… и тайните на съзаклятието…
и на (отново) тез измамени очаквания…

От мен: “На здраве!”