автор: karmelitass

Не го попитах колко ще ми струват
усмивките изплетени от пясък.
Затичах се към него и не чувах
след себе си пронизващия трясък.

Не го попитах трябва ли да мога
от изгревите залези да правя,
водата, тежка, да превръщам в огън,
нестинарски да го карам да изгаря.

Не го попитах синьото в очите му
небе ли е или е всъщност дъно,
в което щом потъна става тихо.
А в краищата се усмихват тръни.


18.04.2009