автор: mirabo

По пътеката тиха и мека,
постлана със минали дни
и аз ще пристъпя полека,
ще оставя и свойте следи.

Ту нетрайни и турени в пепел,
ту дълбоки във кални бразди,
леки - когато съм весела,
тежки - когато боли.

Ту със малки крачета край мене,
ту самотни като на вълк,
всяка стъпка със своето време
чак до края на земния път.

Ще застана и аз, като всеки
на прага на тоя и оня свят
ще се усмихна и леко
ще полетя...

После пак ще се сменят сезони,
ще натрупат нови и по-нови дни.
Ще покрият със прах всеки спомен,
а отгоре ще греят звезди...