автор: kristi

"Я надуй, дядо, кавала
след теб да викна, запея..."
Хр. Ботев

Ти пееш ли още, Войводо,
над сенките сини на Дунава?
В упор ситниш ли хорото си
под байрака, а и за лудите?
Свърна ли в пътя на птиците
в душите от камък гнездили?
С кръвта си омеси ли клисавия
пак харамийски?... Питам те!
В тефтера, онзи, със стихове,
изпод веждите си ни вричаше
курбан да не стават очите ни,
свестни да сме под дрипите си.
В най-първата църква - земята
иконата смърт те разпъна, но
не плача, Войводо, не плача!
А кавала и нощем го чувам...