автор: radi_radev19441944

Понякога си толкова далече,
че късам всички струни на тъгата.
Понякога, а може би е вечно,
безлунно стихва Лунната соната.

Превръщам замъците в лудници
и трупам в тишината силуети.
Душата ми е тъжна блудница,
събираща огризки от банкета.

Но няма те. Сънувам те навярно
и искам при съня си да остана.
Но няма те; в просъница те мярнах –
отплуваща зад девет океана.

Измислих те и сигурно си струва,
но болката е все една и съща.
И много често кучешки тъгувам,
и много често тръгвам и се връщам.

Изгубих те и уча се да губя.
Дори съм жив и чудя се къде си.
Пегасът ми е перманентно влюбен
във някоя измислена принцеса.

Изгубих те и вече съм свободен.
Свободен от любов – свободно скитам –
и чуеш ли среднощ по покрива, че бродя,
да знаеш, че броя звездите.