автор: biser4e

Не вярвай на тъгата ми.
Не плача,
сълзата ми е пулса на щурец.
От синкавата зеница на здрача
отронва се нощта като обет.

И ширва тишината. Дълга жажда
избухва като памет на звезда.
Душата ми- погледай- се възражда,
по- силна след поредната борба.

Не всички думи могат да узреят.
Не всяка свобода е светла мисъл.
Невинаги успявам да намеря
най-мъдрото. И в себе си да вникна.

Повярвай ми- сълзата ми е диря
от болките на други светове.
Но с утрото в очите ти намирам
пристанище за сенките и мен.

Не вярвай на тъгата ми.Тя рее
из още неродени стихове.
Обикналият сенките умее
най- светлото в жената да съзре.