автор: ginganka

В тази нощ бледолунна
с тъмноруси звезди
една блудница будна е
и не може да спи.

Плаче утринен славей,
песента му ръми
и дъхти над дъбравите
на горчиви треви.

Броди боса в ливадите,
гази морна роса,
търси китка да свие
от горчива трева.

Комунига и напръстник,
беладона, пелин,
ще свари, ще приготви
за любимия син.

От устата обичана
чу горчиви слова,
плака, клетата, три нощи
и прегракнало пя.

Пя и пи, замириса и
на горчиви треви
и главата помътена
страшна мисъл роди.

Броди тръпна в тревите
блудна лунна жена,
остро светят очите и,
тръпне бледа ръка.

Сова жално изплака,
кукувица пропя,
сънен гарван изграка,
пръпна прилеп с крила.

Трепна клетата блудница,
морно скърши ръце,
загърмя във гърдите и
изранено сърце.

" Чуй ни! – шепнат звездите–
На сина си прости!
Нали тука, в ливадите,
ти сред грях го роди.

Нали, тръпна и блудна,
чуждо щастие пи,
светлозвездни къдрици
в чужда мъка топи.

След оргиите бесни
със пияни мъже
ти къде приютяваше
уморено сърце?

Огорчена от ласки,
омърсена от сласт,
на кого подаряваше
свойта майчина страст?

На света сред гонитбата
той ти беше един,
твойто щастие крехко,
звездочелият син. "

Тя под Божия покрив
смеси сълзи с роса
и със славея плака,
и със совата пя.

И сърцето и страдно
жадно прошката пи,
размириса се хладно
на горчиви треви...