За нищо не мисля, за нищо ,
за нищо не мисля ти казвам,
главата ми пусто игрище
душата ми цялата, спазъм.
Стъклото със вакум отделя
слуха ми от хорски брътвежи,
зад мене е мойта постеля
пред мене световната мрежа.
И аз не измислям а дишам
понякога на пресекулки,
понякога силно въздишам
заслушан в звъна на цигулки.
И в тихите нощни прелюдии
намирам покой и желание
да контактувам със другите
без да излъчвам послания.