автор: dSubov

Както търси птица да гнезди,
така си търси място за умиране,
далечно като сънени звезди
и топло като прясна кръв, съсирена.

Далеч от евтината скръб,
попила в пошлите гримаси,
от тъмния, немеещ гръб,
залязъл в слепите тераси.

Далеч от хладното разбиране,
от гъгненето ни учтиво,
от жалко, курвенско гримиране
на свят, из бездната попиващ.

Угасва лятната трева –
безмълвна и червенокоса,
отчупвам залък синева
и чувствам – мравките ме носят.