автор: krisi15

Майска роса потича от челото ми.
Акростих ти посветих.
Роза от небето падна.
Там, под камънака, тя попадна.
И всичко беше като ручей тих.
Най-великата жена си ти,
А истината я няма на екрана.
Мисълта ми, мила, няма край.
Лалето от обич се вълнува.
Аз не бях в божествения рай.
Дано не срещна някой рицар с тебе да спортува.
Ех, да можех с устни да рисувам върху теб,
Но белезите да изчезват и сърцето само да жадува.
О, дано Бог ми даде шанса
Веднъж да бъда с теб и да живея!
Ах, как за теб копнея.

Кристиан Неделчев
09.05.2011 г.