автор: lita

Хей, виждали ли сте луната
на небосвода как спокойно си стои?
Огравя цяла нощ земята.
Дали и тя има своите мечти?

Дали се чувства понякога самотна?
Дали й липсва компанията на другар?
Дали присъдата й доживотна
е проклятие или пък дар?

Някога замислял ли се е човека
какво е ти да си луна?
Нека се замисли, нека!
Па дано си извлече поука...

Как ми се иска всеки от нас
да отдели частица от своето време,
да погледне отстрани своя образ.
Дали можем да издържим това бреме?

Вярвам ще получим просветление
от нещата направили ни впечатление,
а това е от огромно значение
за нас - за бъдещото поколение.

Така да станем по-добри
сами ще си дадем възможността,
когато се вгледаме сами
с любов в несъвършенността.