автор: alida

След всичките твои кориди какво ти остана, момиче?

Жаден поглед и кървави нокти,
осанката и усмивката
и сърце от рогата пробивано.

Жива си. Жива си, там на арената.
Събрала в образи свещи, слънца,
неумолимия копнеж на вселената
и всичкия смисъл на любовта.

Ние сме тука. Тука сме онези, които
не сме те познавали и сме се родили после за песента.
Дето представа си нямаме колко невидима болка
рисуват днес старите ти утра.

Дето незнаеме нищо за твърдия под
и за тясното яке.
Дето ти чуваме само аплодисментите.
Колко ли пътища си създала истински, преди тях?

В живота е равенство - взима и дава.
Айде давай животе, давай на тая жена.
За да е вяра и обич раздадена.
Родена в око на писател сълза.