Над залива сами сме.
В кабинковия лифт.
Двама. На въжето.
Въжето се прокъсва
(представям си поне)
И ние с теб политаме
за миг.
Водите долу мътни са.
Фалшив водовъртеж
от множеството кораби
в пристанището. Днес.
Над залива сами сме.
В кабинковия лифт.
А аз не те познавам.
Но няма нужда.
Въжето.
Се.
Прокъсва.