автор: alida

В този поглед на ловец,
преизбродил степовата пустош
скрил си дъх далечен на синчец
и ухаеш ми на лято всъщност.

Първо си помислих, че си викинг...
Чай не пиеш, а ядеш ли борш?
Някаква особена порода скитник-
между лъв, орел и морж.

За теб пък аз съм странна, чудновата,
бъбривичко кафенце три в едно,
стрела от лък към тайна, непозната,
домашно кексче, хубав филм, перо.

...Какво сме всъщност има ли значение
не мога да те питам нищо днес.
Но ако в теб си чул мелодия
ще се опитам да напиша текст.

..А утре усмихни се с ъгълчетата, покрай очите.
Разпръскай смях и поклати глава.
Усмихни се през прозорците и зад стените.
Остави по мен усмихната следа.

...И сигурна ще съм, че сме усмивки...
И малко други, и какво от това...
Дали не съм най-простата щастливка.
...Усмивка щом е моята съдба...