автор: zaltia

В тъжните очи мъгливо е,
и тихичко, отдавна там ръми.
В душата мрачно сиво е,
дъждът, и там не спира да вали.

Усещам, че красиво е около мен,
но трудно виждам красотата.
И се опитвам да забравя онзи ден,
във който те загубих, и потънах в самотата.

Прегърна ме, тъй както можеш само ти,
а аз мълчах, дори не казах "Остани"!
Целуна ме, и пак усетих твоите сълзи,
ти тръгваше, но мислех си че няма да боли.

И всяка нощ очите ми са във мъгла,
докосвам те, но във мечтите, и в съня.
Ти плачеше, ти тръгваше.....а аз мълчах,
не те целунах, не те догоних, не те спрях.

Броеница от спомени, мисълта ми брои,
а очите се пълнят, със закъснелите сълзи.
И питат ме, "Защо не те прегърнах, не те спрях",
а аз шептя от болка, защо мълчах, защо мълчах.....