Мечтите ни попарени.
Но лирата звъни:
Земята е пожарище
от трусове, войни...
На дрейф са ни надеждите
в море от пустота.
Годините – наежени –
пристигат на света.
И раждат отчаяния
от века до възбог…
Тълпят се предсказания
за свършек с близък срок.
От съдници Мамòнови –
без съвест, свяст и свян,
със хватчици законови
и Господ бе запрян.
А где е Демокрация?
С навирени гърди,
с разплута плутокрация
връз дèмоса пърди…
А той – клакьор безпаметен,
оранжев-син-червен…,
гадае все нишàните…
И все си е зелен!
Че няма го – утрепаха
в нас българския ген.
И няма кой да трепе тях,
поне в един рефрен…
12.04.2011 г.