автор: _katerina_

Слънцето пътуваше бавно към своето легло в сърцето на тюркоазеното море. Пурпурната му осанка изпращаше златни сияния сред пенливите вълни. Брегът бе окъпан в златните лъчи на залеза, а на хълма стоеше гордо млада жена. Изправена уверено на седлото на андалуския си кон съзерцаваше тази опияняваща картина.
Това беше любимото й време от деня,в края на следобедната езда обичаше да спира на хълма и да наблюдава най-красивия залез на света.
Младата дама бе господарката на замъка Аламбра-Елена Франсиско Молина де ла Барка или Графиня Аламбра,както вскички я наричаха.
Горда,независима,богата наследница,живота за нея беше приказка.
Бавно пое към замъка .Бе наметната с тъмночервена пелерина от кадифе,върху която като непокорни вълни се люлееха бадемово-русите й коси.
Всичко бе потънало в зеленина и се виждаха бели къщички в далечината,като малки цветя в полето.Топъл Зефир галеше прасковеното лице на графинята.
На вратата на конюшнята я посрещна мъж с меден загар на кожата и кобалтови коси до раменете.
-Добър вечер Графиньо!Много сте изморили Амира.-коняра взе поводите на коня и подаде ръка на господарката да слезе .
-Амира не случайно е моя любимка.Тя е като мен-обича свободата-усмихна се графинята и две очи като опал потънаха в синьо-зеленото смарагдово море в погледа на слугата.
Но Елена се владееше превъзходно.За нея мъжете бяха като екзотични играчки.
-Давид,погрижи се за моята принцеса!
Младата жена погали нежно кобилата и се отправи към спалнята си.
Младият коняр погали бялата звезда на челото на черния андалуски кон и започна да сресва гъстата черна грива.
-Красавица като господарката си.
-Инес,имам нужда от помощта ти-Елена се обърна към жена на преклонна възраст,която се грижеше за нея от години.Прислужницата взе ръкавиците и пелерината на господарката си и вървеше след нея.
-Тази вечер искам всичко де е блестящо и неповторимо.Знаеш,че ще имаме много специални гости.
-Да Графиньо.Ще се погрижа за всичко.
-Сега искам да си почина малко.Ще те повикам да ме приготвиш за приема.
Инес помогна на господарката да се съблече ,поклони се и напусна стаята.
Младата жена облече бяла ленена ношница и легна в голямо абаносово легло.Стените на стаята бяха в нежен кремав цвят, с множество малки червени розови пъпки.В средата на стаята имаше голямо огледало,с изящна дърворезба с малки амурчета и гроздове.На тоалетната масичка имаше голяма кутия за бижута и гребен от слонова кост.
Може би беше спала час или два,когато прислужницата се появи отново в стаята.
-Господарке,време е да се приготвите.Гостите ще дойдат скоро.
Слънцето беше залязло и вече сребърна луна се отразяваше в басейните и реките около замъка.Стаите бяха осветени от множество полилеи с големи свещи,в камините горяха огньове.Въпреки,че беше края на пролетта,вечерите все още бяха студени.Множество слуги кръстосваха залите на двореца,цареше трескава подготовка за един пищен прием.Носеха се аромати на карамфил и канела,на рози ,жасмин и лавандула.
Графиня Елена де ла Барка обичаше празненствата.Обичаше да танцува,да играе карти,да флиртува и да се отдава на удоволствията до първите лъчи на изгряващото слънце.Наслаждаваше се на вкусната храна,силните опияняващи вина и очарователните господа.Бохем по душа,тя се отдаваше на всяко изкушение в нейния приказен живот.Обичаше всеки ден да язди в безкрайните поля на Андалусия ,да усеща свободата в кръвта си и прегръдките на средиземноморския вятър.Беше ухажвана,обожавана,но дали беше обичана -не знаеше и не я интересуваше.Тя имаше всичко и грабеше от живота с пълни шепи наслада.
Инес помогна на младата господарка да се облече , вдигна й русите къдрици в изящна прическа и постави бяла орхидея в косите й.Облечена в яркочервена рокля,с нежна бяла ефирна дантела и висока яка,Елена приличаше на кралица.Устните й с цвят на корал бяха пълни и сочни,дълги черни мигли покриваха като тъмен облак карнеолови очи.Красива панделка повдигаше сочните й розови гърди ,а аромат на мускус и люляци излъчваше копринената й кожа.
Гостите пристигаха,приема вече беше в разгара си.Поднасяха се изящно приготвени блюда , разливаха се щедри вина от сорта паломино до сорта педро хименес.Започнаха и танците.Графинята ту танцуваше,ту се спираше да размени любезности на чаша вино с гостите .Звънкият й смях се носеше като амброзия във въздуха.
Давид тайно я наблюдаваше от всеки възможен ъгъл.Изпиваше я с поглед, беше безумно влюбен в нея, но си знаеше мястото.Графинята бе горда и самоуверена,на всеки негов мил жест тя отвръщаше с ирония и подигравки.И въпреки това бедния коняр я обичаше с цялото си сърце.
Призори вече гостите си бяха отишли,когато Елена се появи в конюшнята.Беше изпила доста от руйните андалуски вина и с една полюшваща се походка отиде при черната си кобила.Започна да я гали,да я прегръща-
-Амира,Амира,ние с теб сме като две сестри,волни птички галени от ръцете на вятъра .
-Графиньо,-дойде до нея Давид-късно е вече,изморена сте.Да Ви помогна да стигнете до стята да си починете.
Елена се приближи до него на един дъх разстояние.Погледна с палави пламъчета смарагдовите му очи,прокара ръка по абаносовите му коси, приближи го плътно до себе си и започна да го целува.
Давид я обичаше безумно и това помрачи съзнанието му.Прегърна я и й се отдаде напълно.Целуваше всяка частица от прасковената й кожа,не искаше да се отдели от сочните коралови устни с вкус на ягоди.Искаше да докосне всяка клетка от нежното й копринено тяло.След бурната любовна игра ,въпреки умората и изтощението ,Давид понесе на ръце господарката и я отнесе в спалнята й.Внимателно я остави на леглото,покри я с меките бежови завивки ,отмести една непокорна къдрица от лицето й и излезе.
Слънцето вече грееше в пълния си блясък,когато Графиня де ла Барка се събуди .Денят бе топъл и лек бриз галеше клоните на разцъфналите дървета.
След малка закуска в градината сред рози и азалии ,малки фонтани и златни рибки,Елена се отправи към конюшната за следобедната си езда.
Давид я посрещна щастлив,сияеше от безгранична радост и любов.Протегна ръце да я прегърне ,но тя го блъсна .
-Какво си мислиш мръсен беден коняр?!Помияр!Не ме докосвай и стой далеч от мен да не опиташ от камшика.На колене дори ще стоиш пред мен!Ще се грижиш за конете ми ,ще чистиш конюшните и ще гледаш в земята когато ти говоря!Готова ли е Амира ?
-Да Господарке-отвърна Давид с треперещ глас.
Наведе глава,подаде юздите на графинята и се отдръпна назад.
Елена препусна напред в галоп и бързо се отдалечи.Сърцето на Давид беше разбито на хиляди парчета и хвърлено на дъното на морето.
Той беше унизен,оскърбен и душата му беше опустошена.
Събра малкото вещи,които имаше и напусна замъка.Повече никой не го видя и не чу нищо за него.

следва продължение