на..
Не дойдох.
Не видях.
Не, защото не исках.
И сълзите през смях
ги намирам потискащи.
Ти не ми се сърди.
Завъртях се в спиралата
на безименни дни
и пропуснах началото.
Някак грубо би било
да се вмъкна в пиесата
за торба и за шило.
Ето, пак се отплеснах...
Аз съм в друг диалог,
във различен сценарий.
По-далече от Бог.
През просото я карам.
Ти си умен, почтен.
Имаш се в перспектива.
И със мен, и без мен -
този свят ти отива.
Не дойдох.
Не видях.
Не поисках победа.
Преживей ме сега.
Ти се смееш последен.