автор: gerlan

Разплакано небе и облаци изстискани, като сълзи
на дете нежелано и некръстено.
Вода се лее на разсъмване, тя от къде да знае, че
и днес ще бъде малко слънчево.
Броя до три, очи отварям и не мога да я разпозная,
как искам да я поканя на вечеря.
В някой ресторант, където няма сервитьори и тя да
се зарадва, че е малко слънчево.
Когато си представи всичките мечти и очи отвори ще
види мен и себе си, може и вчера.
Със съвеста си днеска ще празнувам, без режисьори,
без цензура на гостите ни и без сълзи!?

11.05.11г.