Когато съм уморена не спя.
Разкъсват ме мислите на парчета.
Тичам с бели коне, лунно погалена.
Мълча и мълча незаспала...
Потокът от мисли забързан е.
Водопад в който потапям се.
Хващам нещо бледо. Надежда!
И тичам с бели коне...
Несбъднатост в сбъднатост става.
Конете мълчат в тишина.
Очакват ме цяла и искренна.
Препускам с коне огряна в луна.
Бели коне и сбъднатост бяла.