автор: yana_valcheva

Думите, моите думи,
толкова трудно изплакани
в празния свят помежду ни,
изнемощели от чакане...

Съхнат по устните бавно
в порив да литнат към тебе,
парещи, тлеещи, жадни,
с дъх на отминало време.
Толкова тихо си тръгнах-
само небето проплака
(моите тягостни стъпки
да заличи от земята).
А в премълчаните думи
още шепти любовта ми,
в празния свят помежду ни,
изнемощяла от чакане...