автор: rumpel

Ще пия вода от еленова стъпка,
ще късам цветя самодивски.
И нощна, и гола с омайваща тръпка
със лунна вода ще се плискам.
А ти, мой орел, ще следиш отдалече
на танца ми стъпките леки.
Ще дебнеш да грабнеш воала съблечен,
изгубен на горска пътека.

Чрез него сърцето ми ще завладееш,
единствен и само за тебе.
Да го съхраниш ти дори ще успееш,
изпълнено с обич вълшебна.

А ти, мой сокол, със магия ще сториш
вълнуващи дните ми горски.
И аз, твойто пиле, ще търся опора
във тебе от клюките хорски.