Не тъгувай, Синьо слънце, не тъгувай,
ще открехна миглите си пак,
под които влюбено танцуват
перуника с модър силивряк…
Докосни ме, Синьо слънце, докосни ме,
на сърцето люка отвори.
върху него свети твойто име –
чудеса в душата ми твори…
Ще изгрея, Синьо слънце, ще изгрея
сред Вселени – сбъднати мечти…
И със лирата си ще запея
дълго чакания влюбен стих…
Ще усмихна, Синьо слънце, ще усмихна
небеса, звезди и лесове…
И щастлива в тебе ще притихна,
укротила всички бесове…
28.04.2011г.
Русе