Изглежда mariq-desislava ме е изпреварила с отговора. Да, поезията наистане е абстрактност, но поне за мен, й трябва още въплъщение освен голата идея.
Когато чета тези твои редове, ги прочитам така: Думите между нас са реплики, режисирани от театъра на очакванията ни. Приемам ги като една чиста мисъл, а не като миниатюра в мерена реч.
А най-лошо е да си с прекалено големи очаквания, боли от сблъсъка с неосъществяването им.
(Критерият за поетичност, според мен, е доста условно понятие. Поезия може да бъде всичко, абсолютно всичко и най-вече любовта.:))) Но, все пак, трябва да има някаква организация - дали ще бъде в римата, в ритъма, в смисъла - всичко е въпрос на субективно усещане. Не съм специалист, просто споделям моите наблюдения на лаик.)