автор: kasiana

(на съпруга ми)

Родена в пазвите на зимата,
бозах на пролетта от вùмето,
продумах в босоного лято,
проходих в есенното злато…

Завърших първата си мàндала
в косите с разцъфтяла панделка…
И врътката на кръговрата
ме люшна в скута на Съдбата…

Отлитна детството пшеничено
с мечти – усмихнати метличини…
Любов – с несметен брой светулки,
ме стори в януари булка.

Виенско колело – годините –
ту слънчеви, ту зимно стинеха…
Изплака първи син в неделя,
а втори – в пролетна постеля.

Захвърлих грима и кокетството,
лудях на синовете с детството…
И мисля, че дори Фортуна
веднъж ме шеметно целуна…

Заслушана сега в капчуците,
припявам песнички на внуците…
Но още страстно те целувам,
когато нощем с теб будувам…

И пак цъфтят ония люляци
по влюбените наши улици…
И славеите – там, на кея,
за светлата ни обич пеят…


11.04.2011 г.
Русе