автор: galina

Когато вярваш в чудеса,
светът е тичинково ароматен,
по ствола му се стича
смолата на живота,
а дъждът е сребърен.
Когато вярваш в чудеса,
денят ти се люлее на слънчев лъч,
превърнал се във люлка,
залезите са със вкус на мед
и луната ти завижда.
Когато вярваш в чудеса,
в очите ти небето се оглежда,
а вятърът плете воал от нежност,
когато вярваш в чудеса...
Но как е трудно да повярваш !