С очи заъглени в А 4,
гланцирана хартия,
самота,
изписвам твойто "А",
в различни степени,
и после го заграждам,
на ръка.
И с чувства,
компресирани старателно,
във мини-варианта -
MP3,
изтривам хардуерните си фолдери,
оставям само файла с име
"ти".
Изтеглен там,
от папките с амбиции-
"коли" , "пари" , "жени"? , "коли",
аз местя го единствен да се мъдри,
във нова директория -
"мечти".
09/04 а2