като вековна дъбова гора
от ураган и сеч опустошена
така изглежда бедната душа
от страсти цялата на части разделена
през целия си дълъг жизнен път
раздрана от омрази и любови
разголен всеки неин скришен кът
и окована в ръждави окови
по-излиняла и от дрипел стар
надупчена е сякаш от куршуми
нарамила е целия товар
пробождана от всички злобни думи
и като хладна пепел след жарава
на буен огън вече прегорял
на нея нищичко не и остава
последен въглен бавно е изтлял
там като сянка носи се в безкрая
тя няма ни приятел нито враг
не ще я вземат в ада нито в рая
ни дявол черен нито Господ благ...