Горе в небето птичи ята,
волно размахват крилете.
Аз ги поглеждам с нескрита тъга,
колко далече са вече.
Те не разбират твойте слова,
нямат любов във сърцето,
имат инстинкти за всички дела,
с нокти те драскат в лицето.
Ти ще пищиш от болка сега,
сълзи ще плават в морето,
там е безлюдно, студена вода
с хлад ти облива лицето.