Аромат на разкървавена малина.
Огън, подклаждан от сухи спомени.
Потресен съм от дрипите на мига, който настъпи.
Настоящето ми е неизсъхнало още.
Няма време!
Чувствам, че викам дъжда.
Сивото капе на глътки-
изплюто далече встрани.
Свито в скута ми е непорочното черно-
сочи вратата към бялото и твърди, че...
обича да му блести.
Изнесох го... и се целунаха с бялото.
Избухна необуздана феерия.
Клепачите ми припаднаха.
Лъхна им някакво синьо и ги... свести.
Пак чувствам, че викам дъжда.
Всяка капка се влюби във цвят и...
оплодиха всемира ми.
Вятърът подреди ги във бъдещи мои картини.
Спомен за благословия е бъдникът,
подклаждащ огънят на живота в камината ми...