автор: eli

Библиотеката, синкавата пелена на двора. Една окъпана в сълзи тревога, проснала се на ливадата. Полугола. Полудишаща.
Полузелена. Миришеща на хумус. Сълзи. Погълнали целия свят в една сфера от светлина. Непокорен. Завличащ те. В своята минималност. В минимализма на своята безкрайна красота. Умножена по хиляда. Непослужила на никого. Непотребна. Употребена. Просната. На ливадата. Полумъртва. Невиждаща. Тежка. От себе си. Фонтанът. Ливадата. И една зеленина от смърт. Неедностранна, умножена по собственото си противоречие. Гола. Оголена. Одраскана. Непослужила на никого голота. Една жена, питаща мъжа си колко още й остава. Едно хапче киселина в пъпа й. Една чаша паника, гъгнеща като змийско шампанско. Една развалина върху друга, триста слоя развалини. Непотребни. Вечни. Завличащи те. Океан от падане. Стремително. Недовършено. Без точки. Едно неповтарящо се нанадолнище.