автор: Evanescence

Ще се събера в един тежък куфар -
по малко от всичко -
сладък ябълков цвят,
безпосочни стъпки,
една захвърлена обувка,
две неотваряни книги,
няколко глухарчета в косите,
бризът сутрин рано на прага;
жаркосини юлски небеса,
есенни карнавали,
един син пръстен с роза,
едно червено хартиено цвете;
две писма на синя хартия
(и двете запечатани с целувка),
късчета черен шоколад,
отрязани къдрици
и
стари, скъсани гуменки.

Ще сложа в джобчето на синята риза
една шепа нежност ( ако се ядосам ),
за последен път преди да тръгна, ще се погледна
и... идвам. Няма да се бавя.
Надеждата, като мене, умира последна.