автор: Evanescence

"спасявала си ме. твърде много даже.
но аз просто имам нужда от спасение."

Те, принцовете, минаха им разпродажбите.
И, ето - най-самотното ми Възкресение.
Моя принц си има други грижи,
не плаче като мен в чуждата поезия -
всеки както може раните си ближе,
а аз нарочно причинявам си амнезия.
От предишното ми смело настроение
останаха само лъчите през прозореца.
А аз завесите съм спуснала.
И въобще - крия се от хората.
Той знае - всеки ден имам нужда от спасение.
Нали затова ми прати онзи, далечния.
Но днес от кого да искам опрощение?
От себе си? От Него? Куп съмнения.

Нищо, ще почакам да се върне.
Но чудя се дали ще Му остане време
(ако след толкова години не Му омръзне)
да спаси (за кой пореден път?!)
и мене.