автор: emilia

Студът ме кара да треперя
и да търся топлина.
Но даже и да я намеря
пак ще търся - светлина,
извираща от думите,
нанизани във родна реч, във стих,
отвеждащи душата ми през друмите
към свят спокоен, тих -
роден от наш`те мисли,
летящ с мечтите смели...

За миг на часовника стрелките
отонво бяха спрели...