автор: lycki

Пристъпвам тихичко на пръсти,
и с нежна обич те завивам,
когато в сребролики нощи
със мисълта за мен заспиваш.
Целувам те със поглед само,
по клепките запалвам ти жарава,
а искам във сърцето ти голямо
да горя за тебе като клада.
Но ето- вече виделее,
зората сочи ми вратата
и пак самотна леденее
до следващата нощ душата...
душата ми, която чака
при теб докрай да се завръща
и разтворена във тишината
със твоята душа да се прегръща.