автор: hristam

Тълпата както винаги е сляпа,
дори да бръкнеш право във окото й.
И шепота й нямо се разтапя
сред сенчестата тежест на Голгота.

А тя крещи. Но няма кой да чуе -
Един е, който толкова обича,
че мълком сам избра да го линчуват.
Понеже бе любов. И значи - всичко.

И в сляпа вечност времето бе спряло
пред прашното бездушие на кръста.
А раните Му раждаха Начало.
Един слепец видя. И се прекръсти.